Здравейте.
Аз съм млад човек, живея в България и изповядвам православната вяра. Създадох този блог, защото съм загрижена за това, което става в моята Църква и бих искала чрез възможностите на Интернет да споделя опита си с повече хора. Ще се опитам да предложа разнообразна информация, която да включва мнения по актуални за Църквата въпроси, сведения за живота на моята енория, статии, документи и др.
Вече няколко години изповядвам вярата си в зала под наем, защото моята църковна общност беше изгонена от храма си. Година по-късно множество православни християни и избраните от тях свещеници преживяха същото в нарушение на законите в страната, Устава на Българската Православна Църква и Европейската Конвенция за правата на човека.
С този блог не си поставям за цел да търся възмездие. Нямаше да започна да пиша, ако не бях убедена, че насилието има алтернатива и тя е в толерантността и диалога. Прогонването на православни християни от други православни християни не може да бъде изход от нито един конфликт в Българската Православна Църква. Използването на сила не е достойният за християни начин да се решават проблеми и преодоляват трудности. Св. Йоан Златоуст е прав, когато пише: “Християните разсипват принадлежащото на Христа по-лошо от враговете и неприятелите...” (“Шест слова за свещенството”, Слово ІІІ).
Аз не желая насилието да е обликът, който Българската Православна Църква демонстрира пред света. На мен като млад човек ми се иска да принадлежа към една различна Православна Църква, в която Уставът се спазва, отделният вярващ представлява ценност и неговите права се зачитат.
Настоящият блог е начинът, който избрах да пиша за моята Църква такава каквато е...
Аз съм млад човек, живея в България и изповядвам православната вяра. Създадох този блог, защото съм загрижена за това, което става в моята Църква и бих искала чрез възможностите на Интернет да споделя опита си с повече хора. Ще се опитам да предложа разнообразна информация, която да включва мнения по актуални за Църквата въпроси, сведения за живота на моята енория, статии, документи и др.
Вече няколко години изповядвам вярата си в зала под наем, защото моята църковна общност беше изгонена от храма си. Година по-късно множество православни християни и избраните от тях свещеници преживяха същото в нарушение на законите в страната, Устава на Българската Православна Църква и Европейската Конвенция за правата на човека.
С този блог не си поставям за цел да търся възмездие. Нямаше да започна да пиша, ако не бях убедена, че насилието има алтернатива и тя е в толерантността и диалога. Прогонването на православни християни от други православни християни не може да бъде изход от нито един конфликт в Българската Православна Църква. Използването на сила не е достойният за християни начин да се решават проблеми и преодоляват трудности. Св. Йоан Златоуст е прав, когато пише: “Християните разсипват принадлежащото на Христа по-лошо от враговете и неприятелите...” (“Шест слова за свещенството”, Слово ІІІ).
Аз не желая насилието да е обликът, който Българската Православна Църква демонстрира пред света. На мен като млад човек ми се иска да принадлежа към една различна Православна Църква, в която Уставът се спазва, отделният вярващ представлява ценност и неговите права се зачитат.
Настоящият блог е начинът, който избрах да пиша за моята Църква такава каквато е...
