За починалите близки хора

На 1 март беше Задушница, един от трите дни в годината, в които Църквата е отредила да си спомним с молитва за починалите ни близки хора. Задушниците през годината са както следва: в събота срещу Неделя Месопустна, събота срещу Петдесетница и събота срещу Архангеловден, като за настоящата 2008-ма това са съответно датите: 1 март, 14 юни и 1 ноември. На Задушница Църквата споменава и всички починали православни християни, чиито имена не знаем. Молитвите ни за починалите се основават на разбирането, че човешката душа е безсмъртна, че Бог Иисус Христос с възкресението Си победи смъртта и че всички ние, живи и починали принадлежим към една Църква. Вярвам във възкресението на мъртвите, във вечния живот и отказвам да приема абсурда, който телесните ми очи виждат в смъртта.

Новият завет свидетелства за това, че господ Иисус Христос дълбоко съпреживявал смъртта на отделни хора, сещам се и за това, че Блажени Августин разказва за себе си как се опитва да на заплаче за смъртта на майка си, св. Моника, и по човешки не издържа... Помня много ясно всички онези близки за мен хора, които загубих досега. Чувствам огромната празнина, която смъртта на всеки един от тях остави в мен. И може би затова ми се иска да споделя с вас един мой любим цитат от творбата "Боен пилот" на Антоан дьо Сент Екзюпери относно човешките измерения на значението, което починалите ни близки хора имат за нас.

Антоан дьо Сент Екзюпери нарича смъртта "велико нещо" и допълва: "Тя е ново подреждане на света. Видимо нищо не се е променило, а всъщност всичко е променено. Страниците на книгата са същите, но не и смисълът на книгата. За да почувстваме смъртта, трябва да си представим часовете, когато сме имали нужда от починалия. Тогава вече той липсва. Да си представим часовете, когато той е имал нужда от нас. Но той вече няма нужда от нас. Да си представим часа на приятелското посещение. И да разберем, че той е кух час... в деня, когато погребваме, ние се пилеем в тъпчене на едно място, в стискане на ръцете на истински или фалшиви приятели, пилеем се в материални грижи. Починалият ще умре едва утре, в тишината. Той ще ни се покаже в цялата си пълнота, за да се откъсне с тая пълнота от нашата същност. Тогава ние ще крещим заради оня, който си отива и когото не можем да задържим."