Любими цитати

• „Като дете аз бях обучаван в Библията. Аз съм евреин, но лъчезарният образ на Назарянина ми направи неотразимо впечатление. Никой не може да чете Евангелието, без да остане с впечатление, че в него става дума за една жива действителност.”
  
  Алберт Айнщайн

• „Колко красиви и добри биха били хората, ако всяка вечер, преди да заспят, извикваха пред погледа си събитията, станали през деня, и проследяваха точно какво е било добро и какво лошо в собственото им поведение. Така човек несъзнателно се опитва всеки ден отново и отново да поправи нещо в себе си и естествено след време ще постигне много. Този начин може да се използва от всеки, не струва нищо и определено е много полезен. Защото, който не знае тази мисъл, трябва да я научи и изпита: „Чистата съвест прави човека силен!”
  
  Ане Франк – „Задната къща”, 6 юли 1944 г., четвъртък

• „Нека човек размисли как чудесата на Свещеното Писание са безкрайно величави и надвишават всичко човешко, отличават се по съдържание и удивителна простота в стила, в който няма нищо престорено, нищо изкуствено, с характер на правдивост и истина, който никой не може да отрече.”
  
  Блез Паскал

• “I believe that unarmed truth and unconditional love will have the final word in reality. That is why right, temporarily defeated, is stronger than evil triumphant.”
  
  Dr Martin Luther King Jr. – accepting Nobel Peace Prize – Dec., 10th, 1964

• „Хвала ти, Боже, за мъката на деня и спокойствието на нощта, за краткия живот и голямата загадъчна смърт; нека са благословени решенията Твои, според които идваме на тоя свят и си отиваме от него, след като сме се нарадвали и намъчили. Огромни и непонятни са плановете Твои и ясно е, че ние не можем да видим ни посоката им, ни целта им и трябва смирено да ги приемем; но трудно е да бъдеш човек, Господи.”
  
  Иво Андрич (1892 - 1975), сръбски писател, Нобелов лауреат за литература от 1961 г.

• „По това време живееше Иисус, един мъдър човек, доколкото можеше да бъде наречен човек. Той вършеше невероятни дела и беше учител на всички човеци. Така Той спечели много последователи между юдеите и езичниците. Това беше Христос. И въпреки че Пилат Го осъди на кръстна смърт, то Неговите последователи Му останаха верни. И днес има много християни, които се наричат според Неговото име.”
  
  Йосиф Флавий (род. 37 г.) – юдейски генерал в провинция Галилея, „Юдейски древности”

• „Ваше Величество и уважаеми Сенат в Рим, от страна на сенатора Лентул, юдейски управител, поздрав! Разбрах, че желаете да узнаете това, което Ви съобщавам с настоящото писмо. Тук живее един човек, който се радва на голяма репутация, човек силен, т.е. Иисус Христос. Народът Го нарича пророк на истината, а неговите ученици твърдят , че Той е Син Божий, сиреч на Този, който е създал небето и земята и всичко, което съществува... И наистина, о Императоре, всеки ден се мълви за извършените чудеса от Иисуса Христа. Чрез една дума Той дава здраве на болните и живот на мъртвите... Много от юдеите Го считат за Бог, а други Го обвиняват, че действал против закона на Ваше Величество... Този човек не е причинил никога никакво зло никому...”
  
  Публий Лентул – управител на Юдея, писмо до римския император Тиберий (Йерусалим)

• „О, Господи, нищо не е така жалко на земята, както мене човека, когато съм без тебе! Как високо лети моят стремеж, а колко е слаба силата ми... Дай ми вярата ... този дар на даровете, който ми изглежда така велик, колкото е рядък, още по-велик, понеже без него няма мир и доволство.” (Микеланджело)

• “WE CAN DO NO GREAT THINGS, ONLY SMALL THINGS WITH GREAT LOVE.”
  
  MOTHER TERESA

• „Благородний Владетелю, поздрав!... Говори се, че в Галилея се е появил един младеж, който всеотдайно и с присъствието на силен дух, проповядвал нов закон в името на Бога Му, Който Го е пратил. Отначало аз се боях да не би да е някой бунтовник, който да възбужда народа против римляните. Не след дълго обаче стахът ми изчезна. Иисус от Назарет, така се казваше този младеж, говореше повече в полза на римляните, отколкото на евреите...”
  
  Пилат Понтийски – доклад до император Тиберий

• “We make a living by what we get, we make a life by what we give.”
  
  Sir Winston Churchill

• „Отче наш, Който си на небесата! Какво е човекът без теб! Не е ли цялото човешко знание, колкото и огромно да е то, само един дребен фрагмент, ако човек не познава Теб! Не са ли всички човешки усилия, дори и да обхващат целия свят, само едно недовършено начинание, ако човек не познава Теб – Единственият, Който обединява всичко в едно.”
  
  Soren Kierkegaard, “Purity of Heart Is to Will One Thing”
  Сьорен Киркегор (1813 - 1855), основател на екзистенциализма

• „Тебе искам, справедливост и невинност, прекрасна и прелъстителна с чистите си светлини и с ненаситната си ситост! Спокойствие дълбоко има при Тебе и живот безметежен. Който влиза при Тебе, влиза в радостта на Господа свой (Матей 25:21) и не ще се бои и ще се чувства прекрасно в прекрасното. Отклоних се от Тебе и се лутах, Боже мой, премного се отклоних на младини от Твоята твърдина и сам за себе си в пустиня се превърнах.”
  
  Св. Аврелий Августин „Изповеди”

Общуването с неправославни християни

По всяка вероятност по въпроса за общуването с неправославни християни съществуват толкова мнения, колкото е броят на православните християни по света. Чух най-различни разбирания за това необходим ли е диалогът с неправославните християни и кои са начините той да бъде воден успешно. Аз по природа съм силно подозрителна към крайните становища. Еднакво неприемливо ми се струва една християнска деноминация да се затваря в своята изключителност, както и да се твърди, че истината е нещо относително и без значение. Мога да разбера всяко мнение, не мога да приема обаче към общуването с други видове християни да се подхожда с користни подбуди, да се използва сила, демонстрира гордост и налага превъзходство. Не одобрявам все по-често утвърждаващия се двойнствен стандарт, според който ние православните сме твърде изключителни и неправославни християни не могат да влизат в наши храмове, защото щели да ги осквернят, но в същото време в чужбина с готовност приемаме да ползваме предоставените ни от неправославни християни храмови сгради.

Установих от личен опит, че общуването с неправославни християни е особено трудно, донякъде може би заради изобилието от предразсъдъци и клишета, наличието на прилики и разлики в изповядването на християнството, които изискват лична позиция и ангажираност, донякъде и поради факта, че вярващият човек в най-голяма степен се отъждествява с вярата си доколкото последната е много повече от мироглед и най-съкровена същност. Различията са резултат на човешкото начало в Църквата, но не могат да бъдат преодолени с човешки сили. Не могат и не трябва да бъдат пренебрегвани вековете на разделение, отчуждение и развито усещане за самодостатъчност. Но като имаме обаче своята вяра, надежда и любов в Бога, можем да отдадем съществуването на различни видове християни на Неговия промисъл, без в нищо да се чувстваме по-значими или ощетени. Бог има грижата за всеки един от нас.

Диалогът е единственият възможен начин за Истината да се говори и свидетелства с любов и търпение. Тя не е, не може и не трябва да става относителна и поради тази причина различията ни имат значение. Те следва да се познават и по отношение на тях трябва да се внимава. Поради тези причини общуването си го представям по-скоро като опознаване на другия, като сътрудничество в социалната сфера, диалог, основан на убеждението, че само Св. Дух „може да прекрачи границите, но не като прави нещата относителни, а като ги допълва чрез съединяването на всички аспекти на християнската вяра в своята притежаваща безкрайни отсенки пълнота” (Павел Евдокимов „Православието”).

Основни предпоставки за ползотворния диалог са, мисля, молитвата, мъдростта, познаването на собствената вяра колкото може по-добре, смирението като отказ да се търсят лични заслуги и отказ да се съди различния по вяра човек, добронамереността в смисъл на добра воля и искреност в мотивите. Добре е човек правилно да преценява кога и как да изразява мнението си за вярата на неправославни християни и най-важното – да го прави, когато действително добре я познава. Ние безспорно „знаем къде е Църквата, но нямаме право да съдим и да определяме къде Църквата не е” (Павел Евдокимов „Православието”).

За себе си намерих може би точната формулировка за основанието и естеството на едно такова общуване именно в книгата „Православието” на Павел Евдокимов. В нея авторът заявява: „Не някаква оскъдица, която иска обогатяване на вярата, а изобилието на нашата Църква, преизливането на Православието тласкат властно нас, православните, да „излезем от Града” и да встъпим във възможно общуване с неправославните. Този порив е лишен от всякаква прозелитична надъханост, от всякакво желание за тотално обръщане на другите. Ние използваме свободата си само, за да свидетелстваме за нашата апостолска вяра и присъщата й любов ни внушава най-искрено уважение към свободата на всеки. Но в исторически аспект освен съкровището на вярата и нейната пълнота е налице също така и цялата непълнота на истината, обусловена от човешкото начало в Църквата…” По-нататък Павел Евдокимов допълва: „Без да се отказва от нищо от своята вяра, без да отстъпва от древните си канони, които забраняват всяко общуване (дори молитвено) с неправославните, православната Църква встъпва в общуване, моли се заедно с неправославни, участва в развитието на богословската мисъл, сътрудничи с тях в социалната дейност.” По този начин авторът очертава и насоките на възможния засега диалог.

Въпреки трудностите, постоянстването в общуването може да бъде превърнато в свидетелство за славата Божия, защото Неговата сила би се проявила в нашата немощ. Ако някога наистина сме опитали да стигнем до различния по вяра човек, тогава може да се окаже, че това ни е направило по-мъдри и по-богати в изповядването на собствената си православна вяра, защото ще сме постъпили с другите така както очакваме те да постъпват с нас…